В живота си какво ли не видях,
аз съвестно се учих и работих,
с приятели „умирахме“ от смях,
измисляхме шегите си без ноти...

Подкрепяхме се всички всеки ден,
и много тежки грижи преживяхме,
понякога се чувствах уморен,
но лошите неща преодоляхме!

Аз помня много срещи със жени,
една обичах повече от всичко,
неповторими бяха тези дни
със нея само беше по-различно!

Аз имах също някакви пари,
достатъчни ми бяха за тогава,
подаръци се правеха дори,
на този, който нещо заслужава!

Аз имах къща, имах дом богат,
нещата бяха с грижа подредени,
познаваха ме всички в моя град,
с идеите, до днес непобедени!...

В професията често бил съм пръв,
успехите и днес се награждават,
на рибите в морето хвърлят стръв,
а хората награди получават...

Какво ли друго има по света
човек, което с гордост би разказал?
Най-силни са човешките неща,
това човекът вече е доказал!...

Какво обаче стана изведнъж?
Животът стана пак неуправляем!
Опитвах да се боря като мъж,
но сили никой не предлага в заем!...

Затънах аз без изход във калта,
пороен дъжд докара страшни бури,
и стана вече друг за мен света,
и всичко изградено се разтури!

Отчаян съм. Отново нищо аз
за себе си не мога да направя!.
Така ще бъде. Само моят глас,
без отговор в пустинята остава!...

И още нещо има! Възрастта
и тя дойде при мен неумолима,
щом силите напускат личността,
промени невъзможно е да има...

Така ще дойде краят на деня!
Какво ще стане, то е нежелано!
Не мога нищо аз да променя,
освен да стигна „онзи свят“ по-рано!...