Човек когато тръгне към смъртта,
пътува най-напред към небесата,
за да намери Райската врата
и своето местенце във лехата...

Човекът е доволен и щастлив
щом ангелите в Рая го приемат,
а Раят е наистина красив,
голяма чест е там ако те вземат!

Човек когато тръгне към смъртта,
се чувства уморен тук на земята,
не иска да напусне той света,
страхува се от пътя в небесата!

Това най-често става в есента.
Тъгата с есента се е събрала...
Така пристига в някой ден смъртта,
на всички хора тя подслон е дала...

Когато всичко свърши този ден,
човек най-после своят дом намира,
така ще бъде сигурно и с мен,
не зная, аз смъртта не я разбирам!..

Но, няма време.Скъп е всеки час!
Попътен вятър чакам да пътувам!
И сигурно тревожен ще съм аз,
защото всичко ново ме вълнува!...

...................................

До Раят стигнах, вече аз съм тук.
Намерих ги парцелът и лехата!
Разбира се, сега изглеждам друг
защото вече стигнах небесата!...