Бяхме няколко души приятели,
тя пристигна със някой от нас,
беше хубава, беше приятна,
както всички, харесах я аз...

Бяхме вече възбудени леко,
тя приказваше с всеки от нас,
но държеше се много човешки,
бях увлечен във нея и аз!...

Тя остана със мойте приятели,
посетихме един ресторант,
всички бяхме мъже обаятелни,
кой ще бъде от нея избран?...

Тя се смееше с всички на масата
и общуваше лесно със нас,
за наздраве тя вдигаше чашата,
там ухажвах я също и аз...

На какво всеки тук се надяваше?
Всички искахме с нея да спим
и момента полека назряваше,
нея нямаше как да делим...

И тогава дойде мойто време,
само с мен заговори се тя
и поглеждаше само към мене,
за ръката ме хвана сама....

Тя изглеждаше влюбена вече,
явно мене избра между нас,
много бързо с това ме привлече,
бях готов да се влюбя и аз....

Отлетяха така два-три часа,
всички тръгнаха, умни се те,
тя остана на моята маса,
аз разбрах, че нещата са в ред...

Бях увлечен, това не отричам,
гледах в нейните сини очи,
аз й казах: „Но аз те обичам!“
Тя ми каза: „Това си личи!“

И така ние станахме близки.
Всеки беше на всичко готов!..
Аз не помня какво си поисках,
но живяхме години с любов...