Замислям се какво със нас се случи,
но отговорът някъде се губи..
Аз твоето приятелство получих
и ето, че тогава аз се влюбих...

Излизахме със тебе често двама,
приятни бяха всички наши срещи,
изглежда, че една любов голяма,
се раждаше, напълно по човешки...

И ставаха по-нежни тези срещи,
по-дълго се държахме за ръцете,
прегръдките ни бяха по-горещи,
обичахме се вече общо взето!...

На ъгъла ме чакаше през вечер,
аз бързах да те видя всред тълпата
и ти се влюби в мен тогава вече,
щастливи хора има на земята!..

Замислям се какво със нас се случи?
Защо сега сме вече разделени?
Какво от мене лошо ти получи?
Не помня да сме имали проблеми!...

Случайно аз след месец пак те срещнах,
видях те да стоиш на онзи ъгъл,
ти имаше отново с някой среща,
изглежда някой беше те излъгал...

Не можех аз дори да си представя,
че друг е с теб и ти си му любима,
със всеки мъж аз мога да се справя,
но чувства ако в теб все още има?

Раздялата за мен бе изненада,
но тя не обясняваше нещата,
най-често от любов човека страда,
щастливи хора няма на земята!