Не мога да живея без шума,
на този град и грозен, и прекрасен,
говорят, че понякога в нощта,
той ставал агресивен и опасен...

Аз все пак в този град съм се родил
и този град безумно ме привлича,
колите свирят, някой се напил,
а на „червено“ другия пресича!

Седя във къщи, пиша всеки ден,
прозорецът е винаги затворен,
но този шум пак влиза тук, при мен,
градът живее явно неуморен....

Прозорецът отварям, аз съм сам,
едно и също гледам до насита,
аз помня и Париж, и Амстердам,
но моят град от всички предпочитам!

Угрижени са хората в града,
нанякъде отиват те горките,
облечени са бедно, затова,
опитват да се движат по-прикрито...

Поглеждам срещу мен като стена
строени са олющените къщи,
защо да нямаше поне една,
която с другите да не е съща?

Пред входа ми е стария тротоар,
не знам защо изглежда много грозно,
на ъгъла работи лъскав бар,
коктейлите се правят виртуозно!

Едно момиче и момче отпред,
говорят си и после се прегръщат
те влюбени са, всичко е наред,
не искат още в къщи да се връщат..

Не мога да живея без шума,
на този град и грозен, и прекрасен,
обичам го, забравям за страха,
дори и през нощта да е опасен!...