Веднъж валеше силен дъжд!
„Късмет ще имаш!“, някой каза.
Нещата тръгнат ли веднъж,
„върви ти по вода“ се казва!

Във онзи ден валеше дъжд,
когато с нея се видяхме!
И всичко тръгна изведнъж
дали защото мокри бяхме?...

Тя ме хареса като мъж,
тогава вече се разбрахме!
Валеше пролетният дъжд
и после с нея се събрахме!

Тя бе щастлива в този ден,
дъждът не спираше да пада,
„върви й по вода“ със мен,
и тя на мене ми допада!

И аз харесвах този дъжд,
върви ми с него и на мене...
Тя каза, че съм хубав мъж,
това бе казано на време!

Във нея влюбих се и аз!
Потръгна всичко между нас
От любовта човек не страда!
животът ни прекрасен беше

Потръгна всичко между нас,
Във нея влюбих се и аз,
дъждът не спираше да пада!
а пролетният дъжд валеше

„Върви ни по вода“ и днес
и да си влюбен - заслужава!
Човекът има интерес
в любов животът да минава!

Валеше пролетният дъжд,
и че сме влюбени признахме!..
В живота случва се веднъж,
дали щастливи вече бяхме?