Пред мен е синьото море,
над мен е синьото небе,
аз спомням си като дете,
че тук се чувствах най-добре!
Харесвах тази гледка аз,
играх с огромните вълни,
прекрасен беше всеки час
така вървяха мойте дни!
Тогава бях едно дете,
отдавна вече аз съм мъж,
животът не вървеше зле,
добре се чувствах неведнъж!
Когато вече бях голям,
се влюбих във една жена,
заведох я тогава там,
щастлива беше с мене тя!

По-късно вече аз разбрах,
че тя е влюбена във мен
най-близкият приятел бях
прекарвах с нея всеки ден!

Останах страшно впечатлен
морето с нея щом видях,
бе много хубав слънчев ден
тогава онзи плаж избрах....
И случи се за първи път,
и беше само между нас,
вълни заливаха брегът,
но вече я прегръщах аз!...

Самотен беше онзи плаж,
какво говорихме не знам,
но Господ даде ми кураж
и любовта започна там...

Днес кой ли ще ме заведе,
отново там, на онзи бряг?...
Отдавна аз не съм дете
но има друга пречка пак!
Без теб полека остарях,
без тебе аз не съм добре
и помня, че със теб видях,
че там е същото море,
че там е същото небе,
но днес си друга вече ти
и аз съм станал също друг!
Къде са бурните вълни,
какво се случи още тук?
Единствен споменът е наш,
но спомените днес мълчат,
къде остана онзи плаж?
Следите вече не личат!