Към тебе пак ще тичам,
когато имам среща,
защото те обичам
и бързам да те срещна!...
Аз бързам да пристигна
на мястото избрано
но виждам, че отново
дошъл съм твърде рано...
Започвам да те чакам,
поглеждам към тълпата,
откривам те във мрака,
не пречи тъмнината,
ти още си далече,
вървиш до разни хора,
усмихната си вече,
ти идваш пак отгоре,
от уличката крива,
която там завива,
ще дойдеш много скоро!
Вървиш нетърпелива
и страшно си красива!

А тази блуза нова
страхотно ти отива!
Да кажа ли отново,
че много си красива?....

Аз пак към теб поглеждам,
ти движиш се в тълпата,
аз мисля и подреждам
за двама ни нещата,
досещам се за всичко,
което с теб ще правим
ще бъда с тебе лично,
не трябва да се бавим!...

Аз само теб желая
и много те обичам,
и още нещо зная
и ти, че ме обичаш!
Аз някога отричах,
по теб, че се увличах,
сега е по-различно
защото имам всичко,
със теб ще изживеем,
една любов голяма
и вярвам ще успеем
да бъдем дълго двама!...

Ти вече наближаваш,
след малко ще завиеш,
една ШЕГА си правя,
решавам да се скрия!
На ъгъла пристигаш,
и там сама оставаш!
Дали ще ме откриеш?

Поглеждаш ту на ляво,
поглеждаш ту на дясно,
ти мислиш, закъснявам,
съвсем не ти е ясно,
какво със мене става!
Аз винаги съм точен
и винаги те чакам,
сега измислих друго
от теб се СКРИХ във мрака...
Но още нещо става,
което наблюдавам,
което впечатлява
и то ме подлудява!...
Един младеж във здрача,
до теб се доближава
и с тебе се закача!...
Младежът е приготвил
букет цветя в ръката
добре се е подготвил
за своята позната!...

Младежът чака друга,
жената е съпруга,
аз знам, не го познаваш,
но той те доближава
и нещо ти разправя,
не знам какво ще става,
ти нещо отговаряш!
И после се усмихваш,
и него пак поглеждаш
и думите утихват,
превръщат се в надежда!..
Сърцето ми се свива
аз мисля, че ревнувам
изглеждаш ми щастлива,
с младежа, че общуваш!..

Той пак до теб застава,
ръката си подава,
със теб се запознава,
букета той ти дава...

Но нещо друго стана,
аз нямах си представа,
че може то да стане!
Съдбата е такава,
до него ти застана,
с букета със цветята
и после ти го хвана
набързо под ръката...
И тръгнахте нагоре
по уличката крива,
той пак те заговори,
а ти къде отиваш?
Ужасна изненада
набързо всичко стана
изглежда ми се пада,
самичък да остана!
Ти срещата забрави,
прегърнала цветята,
а мен ме изостави,
това ли бе ШЕГАТА?...

И срещата приключи!
Какво със мен се случи
след тази изненада?
Любов не се получи,
човек без обич страда,
любимата след време
потърсих аз за среща,
тя бе студена с мене,
отказа да се срещнем,
младежът беше с нея,
отдавна се досещах,
че заедно живеят!

Не ми е безразлично,
че се приключи с всичко!
Каквото да направя,
пак болката остава,
дори след сто години,
едва ли тя ще мине!...