На снимката изглеждам неприятен,
в ръцете ми е моят нов портрет,
направи ми го вчера стар приятел,
личи, че нещо не е с мене в ред...

Изглежда, че не съм фотогеничен
но няма как да бъда без портрет,
а там излизам винаги безличен
за снимките съм просто без късмет!...

Не се харесвам, много съм намръщен,
видът ми е болнав, а аз съм блед,
добре е, че оставам често в къщи,
на всички казвам, много съм зает!...

А ти отиде някъде в чужбина,
но бяхме се разбрали между нас,
че снимката със тебе ще замине,
нали да се оженя исках аз!

Отдавна ти си моята любима
и казваш, че съм още най-красив!
Ще трябва ли отново да ме снимаш?
Не знам дали ще бъда търпелив!

Добре съм бил изглеждал, често казват!
На никого не вярвам вече аз,
каквото искат нека да приказват
дори да съм най-грозният у нас..

Не се тревожа днес, че аз съм грозен,
наистина, за мен е все едно!
Аз влюбен съм и много сериозен,
и само с теб деля едно легло!

........................................

Отново аз се сещам за портрета.
Наистина не съм красив на вид!
Но аз не вярвям в снимката проклета,
най-важно е каквото казваш ти!

Защо е тази снимка, ти ме питаш?..
Не виждаш ли, на снимката си друг!
По-важно е така да се опитам,
да стана някой ден аз твой съпруг!...