Аз те срещнах напълно случайно
ти се спря пред един магазин,
поразгледах те явно и тайно
и те мерих със моят аршин!...

И когато ти тръгна нататък
към площада, задръстен с коли,
аз измислих въпросът си кратък:
„Ти ще бъдеш до мене, нали?“

После всичко набързо се случи,
аз настигнах те, после те спрях,
хубав разговор с нас се получи
и дори под ръка те държах!

Беше точно пред нас кафенето,
аз предложих по чаша кафе,
бяха масите вече заети,
но намерихме столчета две....

Уж случайно аз там те докоснах,
но внимавах и бях предпазлив
и тогава зададох въпроса,
а кога с теб ще бъда щастлив?

Ти ме гледаше с лека усмивка,
по-добре да си по-търпелив,
аз отново подхвърлих, но тихо,
че съм умен и много красив!

Мога верен приятел да бъда,
ще ти бъда доверен слуга...
А защо ти сега ме излъга?
Ти не можеш да бъдеш това!

И така, разменихме закачки,
бяхме пили и второ кафе,
и напуснахме с весели крачки,
най-доброто в града кафене...

После сигнахме моята къща,
но вървяхме съвсем бавно пеш,
беше хубава ти, беше съща
както беше преди да се спреш!

Ти реши да останеш при мене.
Беше много красива жена.
Аз си казах: „Ще имаме време,
да сме заедно с теб от сега!“

Нищо няма нататък да казвам!
Пламна страшна любов между нас,
с думи няма какво да разказвам,
аз написах цял разказ за вас!

Сбогом казвам на всички познати!
Имам среща със нея след час!
Господ нещо прекрасно ми прати,
заслужавам го, мисля си аз!