Аз седнал съм пред моето бюро,
работя върху нова стихосбирка
и сещам се тогава за едно,
по моят път, че вече няма спирка...

Не мога с писането аз да спра,
чрез стиховете изразявам всичко,
до края на живота ще творя,
ще пиша аз по теми най-различни!

Работя упорито през нощта,
тогава под звездите е спокойно,
около мен разхвърляни листа,
идеите ми също са безбройни...

Така живеят много по света,
работят денонощно, но не стига,
ще спомена и другите неща,
признание най-трудно се постига!

Аз си представям онзи светъл миг,
за мен когато хората ще казват,
поет е той наистина велик
и неговите книги го доказват!

Признае ли те някой за велик,
по-лесно другите се съгласяват,
не гледа никой външният ти вид,
остава неувяхващата слава!