Набръчкано лице, но не от студ,
а от отдавна миналата младост,
набръчкани ръце, но не от труд,
набръчкани от идващата старост!...
На масата сме седнали сами,
ще хапнем тази вечер, хляб ще има,
навън дъждът започна да ръми,
а старостта е с нищо несравнима....
Не дава никой за подкрепа гръб,
а болките са вече доста силни,
животът е за всички много скъп,
краката ми отдавна са безсилни!
Лекарства няма, няма и пари
очите заболяли са от вчера,
да се оплаквам ли, излишно е дори,
с изкуствените зъби ли вечерям?

Прегърбен си, гръбнакът те боли,
бастунът е помощникът в ръката,
във черквата иди се помоли,
за себе си, че не вървят нещата,
защото нищо ти не уреди
за тебе, за децата и жената!

Слухът сега и той се повреди,
там някой нещо много тихо казва
и всяка дума пак ще те влуди,
най-трудно вече с някой се приказва!..

На гости да отидеш ли, не знам,
но днес за мен това са мъки страшни!
По улиците ще се движиш сам,
а булевардите са мръсни и са прашни
и всичко ти се струва грозно днес,
не прави никой нищо за града ни,
това е всъщност нашият прогрес,
а дупките изглеждат като рани....

Приятелят ми болен е отдавна,
а другите ги няма на земята
и той от този свят си тръгва бавно
и вече се заглежда в небесата.

Животът е сега изцяло друг,
животът е наистина неволя,
и нищо ново няма вече тук,
да го направи някой, просто няма воля!

Остава малко време и на мен,
на този свят нещата са красиви,
но тъжен е отминалият ден,
защото малко хора са щастливи....

Набръчкано лице, но не от студ,
аз гледам се във мойто огледало,
разбира се, че искам да съм друг,
не е възможно, то се е видяло!....