Летището е пълно със народ,
количката с багаж едва се движи..
Изпращаш ме, започва друг живот,
но кой за теб от утре ще се грижи?

Какво ли да ти кажа по-напред?
Когато те целувах се забравих,
последен влезнах в онзи самолет
и полетът страхотно се забави!

Излитането беше пред провал,
с целувките си всички разтревожих,
от пътниците някой бе разбрал,
че полетът дори ще се отложи!...

Ядосахме се всички до един,
ще се лети ли все пак до чужбина?
Стотина са с билети за Берлин,
а аз от там за Лондон ще замина..

Поне една година ще съм там,
за мене знам, че от сега ще страдаш,
ти знаеш, че живея трудно сам,
аз знам, че ти си хубава и млада!

Разбрах, че самолетът закъсня,
не беше закъснението малко,
бях тъжен аз, ужасен бе деня,
оставих те сама и беше жалко....

След две години станах аз доцент,
английско възпитание получих,
закупих там един апартамент
и много нови работи научих...

А ти ми писа само две писма:
във първото усетих, че си тъжна,
във второто призна: „Не съм сама!“
Да кажеш всичко ти не беше длъжна....

Разбра се, че си срещнала веднъж,
един познат, той всеки ден те чакал,
изпращал те до вкъщи този мъж
и в тебе много бързо се увлякъл...

Така приключи всичко между нас,
подобни случки стават и със други
и ти намери своят път, и аз,
и двамата сме вече със съпрузи...

..................................

В живота става винаги едно:
щом влюбените заедно не дишат,
със друг си пият чашата с вино,
а може би и стихове се пишат!...