Решихме да се срещнем на морето,
към нея нямах още интерес,
случайно става всичко под небето,
случайно заприказвахме се днес....

Случайно каза тя, че заминава,
случайно аз попитах за къде?
Тогава тя ми каза, че остава
през лятото цял месец на море....

Тогава аз предложих да се срещнем,
ще дойда с теб, красива беше тя,
ела при мен, аз там ще те посрещна,
ще бъда със приятелка една...

Пристигнах аз след два дни във градчето,
прекрасно бе край морският ни бряг,
хотелът ми бе близо до морето,
от оня ден за нея мислех пак...

Аз спомних си кои ни запознаха,
приятелите срещнаха ни нас,
сега пред мене гларуси летяха,
изглежда, че бях влюбен вече аз...

Жадувах все по-бързо да я видя,
тя беше разположена към мен,
на срещата ни като луд отидох,
това бе най-приятният ми ден....

Но вчера на вратата се почука,
тя влезе с непознат за мене мъж,
„Приятелят ми ме намери тука!“
Пристигнал на морето изведнъж...

И после тя приятелят представи,
за поздрав той протегна ми ръка,
не мръднах аез, какво да се направи,
нещата се променяха така....

Бях огорчен и страшно изненадан,
почувствах се излъган в този час!
Дали човек се ражда за да страда?
Забравих изведнъж къде съм аз....

Наистина, от гняв аз не общувах
и казах да почакат за момент,
с едно такси веднага отпътувах,
към моят град и стар апартамент....

Прибрах се в къщи, щях да полудея,
аз мразя нелоялните неща,
добре, че се разминахме със нея,
навреме все пак случи се това!....

Сега за мене тя е непозната,
но търси ме без нужда всеки ден!
Намразих красотата и жената,
а тя какво ли мислеше за мен?