Аз влюбен съм и днес в една жена,
която мойте чувства подозира,
понякога до мене сяда тя,
при наш приятел, който ни събира...

Красива беше младата жена,
случайно я видях и бях увлечен
познавахме се, но без имена,
за този кръг, аз бях съвсем далечен!

Познавахме се от рождени дни,
на нейният приятел все завиждах!
Посрещнат ли ме казват: „Там седни!“
До нея сядах, само там я виждах...

Със нейният приятел аз успях,
един единствен път да разговарям,
различни теми бяха, но разбрах,
че той от интереси не изгаря....

Реших, че този мъж ще е ревнив,
или за нещо в нея се съмнява,
не беше даже толкова красив,
мълчеше, вместо да се забавлява!

След две три срещи аз си наумих,
че има място и за мен при нея
приятелят й ме окуражи,
бях сигурен, че мога да успея!...

При друг наш близък пак отидох сам
и пак до нея седнах на креслото,
от гостите бе много шумно там,
видях отсреща спалнята с леглото...

С жената си говорихме цял час,
тя каза, че се радва на ума ми,
разказвах нещо интересно аз,
но пречеше шумът на мойте думи!...

„Да идем в друга стая!“ - казах аз,
„там разговорът лесно ще завършим!“..
„След миг ще дойда!“ каза тя при вас!
Не знаех разговорът как ще свърши...

Във спалнята аз никой не видях
огледах я и седнах до кревата,
след малко влезе тя, доволен бях,
затворих и заключих аз вратата.!.

„Заключихте вратата!“ - каза тя,
„да ви прегърна искам аз тогава!“
Не чаках, грабнах стройната жена,
започна страшно хубаво да става....

Без думи се прегръщахме така,
че всичко между нас бе вече ясно,
съблякох я и легна тя сама
и стана нещо още по-прекрасно....

Забавихме се повече от час,
приятелят й чакаше в салона,
не се разбра какво се случи с нас,
тя каза му, че бяхме на балкона....

...................................

Аз влюбен съм във същата жена,
а на приятелят й вече не завиждам..
Все повече при мен остава тя,
най-често с нея през нощта се виждам!