Вървя по улицата и я виждам,
разбира се и крачките забавих,,
да притеснявам някой ненавиждам
но ето, че сега това направих!...

Не можех да отмина безразличен!
Такава хубост как се отминава?
Настигнах аз жената, спрях я лично
и казах, че със нея продължавам!

Започнах аз така да й приказвам,
харесвах я и хвалех непрестанно,
че тя е хубавица аз й казах,
побързах на кафе да я поканя...

Жената бе съвсем озадачена,
от мойте неочаквани закачки,
но каза, че поканата приема,
и тя до мен забави свойте крачки...

И разговор приятен с нея стана
полека-лека ние се разбрахме,
тогава й отправих пак покана
след два-три дни отново се видяхме...

Така със нея бързо се сближихме,
като жена тя беше интересна,
веднъж така главите доближихме,
да я целуна беше вече лесно...

Когато се оженихме след време
тя ми призна веднъж съвсем човешки,
как изведнъж се влюбила във мене,
как тичала за всичките ни срещи...

За първи път когато я целунах,
аз сякаш, че внезапно се загубих
и много дълго време се вълнувах,
защото аз не казах, че се влюбих....

Сега сме вече стари, но доволни,
животът ни премина без тревога,
нещата ни вървят, тя всичко помни,
без спомени да дишам, аз не мога!...

Сега сме вече стари и щастливи,
това се случва рядко на човека,
отдавна бяхме млади и красиви,
но ето, променихме се полека!...

Сега сме вече стари, но спокойни,
не мислим, че във всичко ще успеем,
но хубавите дни ще са безбройни,
до сто години можем да живеем!