Ожених се, но няма нищо ново!
Жена ми , както винаги е с мен....
Във къщата ни всичко е готово,
остава да почистим някой ден...

Изобщо дребни, битови въпроси,
минават дните без да разберем,
жена ми след пазар торбите носи,
пари не можем много да дадем...

Когато съм във къщи – страшна скука,
жена ми предпочита да мълчи,
на гробище прилича често тука,
любов, че няма между нас - личи!

Изобщо стана тя, каквато стана!
И питам се защо се задомих?
Като ерген преспивах на тавана,
сега аз нова къща подредих..

Но тази е най-малката причина,
да се оженя за една жена,
в главата ми една идея мина,
реших да я осъществя сега....

Веднъж й гледах банковата сметка,
жена ми беше с качества добри,
попаднах на една приятна гледка,
тя имаше значителни пари!

Реших тогава, работа напуснах
с приятели широко заживях,
за жалост пред жената се изпуснах,
и казах, че парите й видях....

Поисках аз с пари да ми услужи
и скоро да ги върна обещах
доверие пред нея бях заслужил,
но работа отдавна вече спрях!

Изхарчил бях аз две големи суми
които тя донесе скоро тук,
не беше минало и през ума ми,
парите, че са собственост на друг...

Със шефа си тя беше се разбрала,
при нея да укрива той пари,
със тях той разполагаше изцяло,
по-късно тази тайна се разкри!...

Най-лошото за жалост се получи,
разбрал пари, че няма този шеф,
жена ми уволнена бе научих,
а аз пък нямах в джоба нито лев!

Жена ми беше страшно възмутена,
че истината за парите скрих,
тя каза, че е страшно наранена,
тогава с нея аз се разделих!...

Какъв за нас бе всъщност резултата?
Със нея бяхме заедно до тук!
И двамата сме вече без заплата,
а скоро тя намери нов съпруг!