Наскоро гледах как един рибар
се бореше с вълните във морето
той беше явно опитен, но стар,
а страшен дъжд валеше от небето...

Морето беше бурно, беше зло,
вълните бяха сиви и огромни!
Реших да сторя някакво добро,
и на рибаря с нещо да помогна!...

Поръчах друга лодка от брега,
изпратиха ми някаква фрегата,
със страшна скорост тръгна бързо тя,
изглежда, че летеше над водата...

Когато стигнах старият рибар,
за помощ му подхвърлих аз въжето,
но той извика: „Може да съм стар,
но сам ще се оправям със морето!“

Не искаше, но аз го придружих,
едва, едва, с рибаря се разбрахме,
край него със фрегатата кръжих
все пак си мислех, че полезни бяхме...

Когато се добрахме до брега
на малкото пристанище се спряхме,
закотвихме си лодките така,
съседи, че с рибарят вече бяхме....

От лодката щом слезна на брега
две думи само каза ни рибаря:
„Морето много често е така,
в морето само Бог е Господаря“

Рибарят после бавно продължи:
„Морето все пак винаги ни пази,
намеси ли се някой ни вреди,
морето може нас да ни намрази!“...

Така приключи мойта помощ там,
на следващият ден пак бях с рибаря,
той тръгваше за риба, беше сам
и още в мрака, лодката подкара...