Спомних си моето минало аз,
в старата къща живях като млад,
много приятели идваха в нас,
бяхме студенти във нашия град...

Много момичета, даваха знак,
и ни очакваха в нощния бар,
пиехме заедно бира с коняк
и се шегувахме с някой женкар!

Бяхме във всъщност все още деца,
а във джобовете – малко пари,
бяхме щастливи, с безгрижни лица,
всичко посрещахме с много шеги!

Пиехме, после крещяхме в нощта,
често оставахме даже без глас,
в бара танцувахме до сутринта,
всеки се влюбваше само за час...

Често се срещахме тук или там,
правихме заедно много бели,
никой не ходеше никъде сам,
просто приятели бяхме добри!

..................................

Днес е различно във къщи и знам
никой, че няма да дойде у нас,
няма приятели, пак ще съм сам,
жив съм останал единствено аз!

Имам познати, но старци са те,
каних ги даже веднъж на море,
знам ги от скоро, а не от дете,
нямам приятели, не е добре!

Моето минало аз го видях,
спомен забравен, случайно дошъл
щом остаряваш, най-после разбрах,
става живота ненужен и зъл!......

Спомних си моето минало аз,
имах ли минало, бил ли съм млад?
Вече не идват приятели в нас,
няма по-тъжен от нашия град!

Спомени само останаха в мен,
този живот бил с ужасен финал,
вече от всичко съм аз уморен,
вече дори и за мен ми е жал!

Спомням си моето минало аз,
всичко приключи, сега остарях,
чакам да дойде последният час
и да ви кажа, че вече умрях!

Казвам ви честно, не искам смъртта,
ако потропа на мойта врата,
нека без мен да си тръгне и тя
както си тръгна без мен младостта...