Събуждам се, но не във мойта стая,
картината наоколо е чужда,
как стигнал съм до тука аз не зная,
аз имал съм от нещо явно нужда....

Коя е тази къща ще попитам,
дано по-късно нещо да се сетя
защо съм тук ще трябва да разпитвам
на кой човек е къщата проклета!

И кой ме е довел във тази стая?
И кой ме е напъхал във кревата?
Една жена си спомням, без да зная,
защо ме изостави тук жената...

Защо съвсем самичък аз съм легнал
но Боже, как се казваше жената?
Изглежда, че от мене тя побегна
зави ме и остави ме в кревата!...

Реших сега и силно се развиках,
във крясъците имам аз успехи...
но тук при мен не влезна още никой,
аз спал съм във леглото с мойте дрехи...

Погледнах се, там има огледало,
брадясъл бях и много бях измачкан,
болеше ме измъченото тяло
не можех да направя нито крачка...

Но изведнъж отвори се вратата,
погледнах, но не можех да говоря,
видях сама, че идваше жената,
тя бе единствената ми опора...

Но тя за мен бе още непозната,
със нея ли съм бил онази вечер?
Наричах я със думата“жената“,
защото я почувствах близка вече....

Пиян съм бил страхотно тя ми каза,
едва съм се довлякъл до вратата,
тогава тя ме блъснала с омраза
и ме завила после във кревата!..

Добра бе мойта нова непозната
и тази сутрин идва да ме види,
тогава я поканих във кревата
любов да правим, да не се обиди...

Прие веднага моята покана
и двамата набързо се разбрахме
тя бе жена, наистина избрана,
цял ден със нея само двама бяхме!

След кратко време с нея се видяхме,
стотици пъти с мене бе преспала,
и двамата щастливи с нея бяхме,
защото бе от мен забременяла...