Идва пак рожденият ми ден,
винаги той зимата избира,
няма да празнува никой с мен,
нямам близък, който ме разбира!..

Толкова години съм живял,
има ли какво да отпразнувам?
Вижда се, че аз съм остарял
и от нищо, че не се вълнувам!

Спомням си какви ли не неща,
бях разбира се и млад, и силен,
всичко свърши, край на любовта,
край на всичко, вече съм безсилен...

Времето летеше без да спре,
в него никога не се заглеждах,
но се чувствах винаги добре,
щом към бъдещето аз поглеждах....

Станала е грешката така,
бързах аз година след година,
бъдещето спря във старостта,
всичко най-красиво вече мина...

Толкова години съм живял
всичко безпощадно си отиде,
миналото аз съм разпилял,
бъдещето няма кой да види!

Питам се защо не съм щастлив?
Този ден за хората е важен,
раждаш се, животът е красив,
после малко радост имаш даже..

По-нататък вече си с престиж,
с някакви награди и с успехи,
а след тебе казват, той е, виж,
онзи там, с най-хубавите дрехи....

...................................

Идва пак рожденият ми ден
и сега аз сам ще го посрещам,
нищо няма скъпо днес за мен,
няма обич, нямам с никой среща!...

Крия аз рожденият си ден,
тъй като боли ме като рана,
вече съм от всичко отегчен
и такъв до края ще остана...