Омръзна ми през ден да те целувам
да те прегръщам и да спя със теб,
омръзна ми дори да се преструвам
добре, че съм, във твоят стар вертеп...

При теб когато идвам аз завиждам,
за твоят неуютен, грозен дом!
Наричам го вертеп, защото виждам,
че идват много други за подслон!!!

Приятелки ти имаш явно много,
те просто са развратни и са зли,
и често казват: „С тебе всичко мога,
но само дай ми повече пари!“

Ужасно е във твойта мръсна къща,
наистина прилича на вертеп,
направих ти бележка, но си съща,
за всичко те мързи изглежда теб....

Омръзна ми със тебе да преспивам,
ужасно е във двойният креват,
с чаршафите дори не се завивам,
хлебарки там живеят и е ад!

Омръзна ми без обич да те срещам,
към тебе нямам никакъв копнеж,
отново с недоволство те подсещам,
че винаги съм спретнат и съм свеж!

А ти, нали била си все мръсница,
от баня имаш нужда и сега,
напомняш ми на стара любеница,
захвърлена във кофа без вода...

Изобщо с тебе всичко ми омръзна,
за мен си най-небрежната жена,
със тебе мога само да се хлъзна,
да падна в лоша пропаст без вина!

Довиждане, чудовище проклето,
ще видя скоро следващият мъж,
дано да бъде някаква барета,
да те пребива всеки ден веднъж!

Довиждане, мръснице непохватна,
аз няма да се върна вече тук,
красива си, но страшно неприятна,
животът си прекарай с някой друг!...