Отчаян съм напълно аз сега,
не мога повече да пиша,
пристигна зима, чаках аз снега,
но тук при мен е само мръсна киша...

Ужасно аз усещам и това,
че слънцето до мене не достига,
със шапка съм на моята глава
палтото ми до глезените стига....

Аз сигурно изглеждам като луд
и улицата с кишата е грозна,
а трябва само много малко труд,
но нашата действителност е сложна!....

До днес решавах всеки мой проблем
от скоро съм без избор и надежда,
съвсем съм се отчаял аз, съвсем,
че нищо сам не мога да уреждам!

Останах без опора изведнъж,
край мен се срути всичко изградено,
аз мислех, че съм по практичен мъж,
но ето, че живея на студено....

Виновен съм за всичко зная аз,
направил съм елементарни грешки,
за жалост виждам всеки ден и час
нещата как ще стават все по-тежки....

И ето ме на улицата! Там
край мен е всичко страшно неприятно,
объркан съм, какво ще правя сам,
наказан съм за нещо вероятно!...

Обърка се живота и не знам,
с какво ще плащам всяка моя грешка
но след като останах вече сам,
то явно ще живея все по-тежко!