ВТОРИ ЕПИЛОГ /Към книга 25-та/

Всяка възраст си имала радост,
всяка възраст си имала чар
няма нищо добро в мойта старост
бях ли млад или бях само стар?
Всяка възраст е в слънце огряна
закачено на син небосклон,
щом си стар си с отворена рана
и с протрит на ръкава балтон....
Всяка възраст си имала тайни
за да знаеш кога си добре,
само твоите грижи безкрайни
щом си стар няма кой да ги спре!
Старостта ни е най-досетлива,
там не трябва за нищо късмет,
тази възраст е също красива,
който казва това не е в ред!
Всяка възраст на теб ти отива,
ти с характер си бодър и лек,
старостта, само тя се присмива,
че за всички си още човек!
е вече без значение това!...