Не съжалявам аз, че с теб се разделихме,
най-вероятно нужно е било...
Накрая помня двамата решихме,
да пием за раздяла „по едно“!

А помниш ли как бързо се напихме?
За нас „последна“ беше вечерта,
но после във леглото се сдобрихме
и пак се разделихме през нощта!...

Така се случи, че остана спомен
от синьото море в онези дни,
доволен бях, отидох си доволен,
морето и брегът ни раздели!

Днес много хора тук и там повтарят,
че трябва да запазят спомен „жив“
и снимките по-късно щом сравняват,
да казват: „Аз не бях ли по-красив?“

Защо не съм без бръчки по лицето,
защо не съм със поглед по-игрив,
защо са ми изсъхнали ръцете,
защо изглеждам стар и мързелив?...

Защото остарял съм след години
и даже тук и там съм побелял,
били са ми очите светло сини,
а днес съм вече доста погрознял...

Добре е, че сега се разделихме,
родени сме, но не един за друг,
в живота си случайно с теб открихме,
за двама ни, че няма място тук..

Не съм дори изобщо изненадан,
че беше малко тъжна вечерта,
припомням, че жената щом напада,
остава във живота сам-сама!

Не съжалявам аз, че с теб се разделихме,
най-вероятно нужно е било!...
А вчера вечер с друга се напихме
и после спах във нейното легло!....

Аз „сбогом“ пак ти казвам на раздяла,
така ще си живеем по-добре,
но мойта нова обич те видяла
и каза, че изглеждала си зле!...