Съседката и аз от много време,
разбираме се винаги чудесно,
обсъждаме дори „интимни“ теми
и двамата помагаме си често!
Приятелство безспорно се създаде,
/какво ли друго да делим тук има?/
животът всичко най-добро ни даде,
кавгата между нас бе немислима...
Дори веднъж, пък друг съсед ми каза:
„Изглежда, че си влюбен във жената!”
Две груби думи бързо аз му казах,
интриги не приемах да подмята...

.........................

Омъжи се съседката след време,
роди едно момченце тя прекрасно,
но очевидно бракът стана бреме
и на мъжа си каза много ясно,
че трябва в къщи да се подчинява
на нейните закони безпогрешни
или с багажа си да заминава
и повече да няма тука срещи!...
И връзката им беше мимолетна,
/каквото каза, просто всичко стана/,
съпругът си замина неусетно,
а тя сама с детето си остана.
Разбира се, това не й попречи,
/не беше тя затворена и строга/
мъже с мераци, без да се усети,
край нея се събраха твърде много...

Ядосвах се понякога на нея,
с мъжете се държеше закачливо!
Какво да кажа? Спирах да се смея
и наблюдавах случките ревниво...

...........................

Добре детето си тя още гледа,
мъжете не объркаха нещата,
а аз живеех като след победа,
най-много мен обичаше жената....

.........................

Така полека станах куражлия
и бях решил аз брак да й предложа!
А нейните салатки и ракия,
да прави друга днес е невъзможно!...
Замислях да се грижа за сина й,
то бе момченце умно и красиво,
наследник да си имам след години
аз знаех, че добре ще ми отива!
Въртяха се край мене хора често,
изпълнени със завист и злорадство,
наследник исках аз да ме замести,
натрупал бях имоти и богатство...

..........................

И щяхме да живеем сполучливо,
но „лошото” така не ни отмина.
Съседката все още си е жива,
но аз за жалост изведнъж починах!...