Аз бях един отличен ученик,
но често бях и много непослушен,
директорът ни биеше с камшик,
но аз не исках даже да го слушам...

Най-малката и глупава беля,
той винаги наказваше жестоко,
веднъж, че правя нещо ме видя
наби ме и ме пусна за урока....

Към него се натрупваше във мен
една омраза, заедно със злоба,
веднъж му казах аз, че някой ден
ще го изпратя с почести до гроба...

Учителите чуха моят глас,
бележка даже някой ми направи,
не се интересувах вече аз
в училището всичко изоставих!...

На следващия ден бях закъснял,
в класа си като влезнах стана чудо,
директорът разбрах, че бил умрял
от радост се развиках много лудо...

След час обаче, бях се уморил,
вратата на класа ни се отвори
бях обвинен, че аз съм го убил,
полицията с мен се заговори....

Пет месеца в затвора аз лежах,
убийството по-късно го разкриха,
отново свободата аз видях,
приятели от хората ме скриха....

Реших и купих аз огромен нож,
и тръгнах към учителят-предател,
разбира се, че беше тъмна нощ,
аз мразех го и станах нападател...

И през нощта учителят убих,
не исках с него аз да имам срещи,
но даже и за миг не съжалих,
в затвора дните бяха много тежки!

...................................

В затвора бях сега за втори път,
най-тежка беше работата в двора,
така безславно свърши моят път,
припадах много често от умора...

Веднъж ме спря на двора непознат,
на име той нарочно ме повика,
на нашият директор беше брат,
в ръката си държеше той камшика,

Приличаха си много, брат със брат,
не спираше да се върти камшика,
когато някой с някой е познат,
народът казва: „Виж каква прилика!“

Аз вече бях навършил шестдесет.
След двадесет години всичко свърши,
отново бях със работа зает,
дървото на живота ми се скърши!..

Започнах да се грижа в този град,
за кофите, на хората с боклука,
не знаех, че ще стана пак богат,
ужасна беше работата тука!

Спечелих най-големият джакпот,
от „Тото 2“ дойде страхотна сума,
започнах да живея друг живот,
до днес мълчах, не казвах нито дума!....

Не исках да се знае в този град!..
Разбрахте ли със мен какво се случи?
Наистина аз станах най-богат,
убиецът банкнотите получи....

За втори път щом влезнах във затвора,
тогава вече нямах аз късмет,
защото „братът“ идваше на двора,
един след друг ни биеше под ред.

Сега спокоен съм, че няма нищо вече,
което да ме прави по-щастлив,
живота в мръсно блато ме завлече,
но после пак остана най-красив!