Отидохме на гости при познати,
празнуваше съпругът имен ден,
голяма къща, хората богати,
жена ми бе поканена със мен....

Минаваше ни времето приятно
сервираха ни вино не веднъж,
жена ми приближи се непонятно,
със чаша във ръка до едър мъж!

Аз гледах я със поглед неподправен,
започна да говори с този мъж
замислих се дали не ме забрави,
тъй както с нея стана пак веднъж!

Защото тя изглеждаше щастлива,
приказвайки със този едър мъж,
а аз не бях я виждал по-красива
в живота си до днес дори веднъж!

Съвсем погрешно мислех, че е длъжна
до мен да си остане само тя
и обществото да не ме осъжда,
че съм далеч от моята жена!

Тя продължи с мъжа да си говори,
а аз останах някак на страни,
видях, че трети бе дошъл да спори
изглежда, че нещата промени....

Жена ми и със вторият започна
да влиза в неочакван диалог,
допусках аз, че всичко е нарочно
мъжът бе хубав, строен и висок!

Жена ми както всички има слабост
към мъжката безспорна красота,
аз гледах как разтапя се от радост,
че с тези двама души е сега!

Мъжът се доближи пак до жена ми
и хвана я внезапно под ръка,
и тя реши със него да остане
и тръгнаха към холът те така..

Там имаше една отделна стая
вратата те затвориха след тях,
какво ли можех друго да желая,
но повече аз нищо не видях?..

Измина час и никой там не влезе
жена ми сякаш, че не беше тук,
след малко онзи едър мъж излезе,
той бе на домакинята съпруг....

Жена ми явно в стаята остана,
какво се случи там до днес не знам,
след пет минути вторият захвана
да чука на вратата, беше сам!

Жена ми много бързо му отвори,
прегърна го на прага изведнъж,
започна с него нещо да говори,
остана в стаята и с този мъж!...

Не знам от всички, кой бе тук виновен
за изневярата на моята жена,
разбира се, бях страшно недоволен,
че беше много арогантна тя!

Отново мина час и половина,
към своят край бе именният ден,
ще помня празника поне година,
едва ли ще ме видят вече мен!