Познаваме се вече от години,
ти си красива, огнена жена!
Животът ми със теб ли ще премине?
Аз искам да се случи и това...

Докато ти си доста интересна
аз съм един обикновен човек!
По-важно е, че се общува лесно,
със хора като мен от минал век!

........................................

Небето е изцяло потъмняло
и есенният дъжд ще завали,
за теб ми е отново домъчняло,
не съм те виждал вече много дни.

Замина за далечната чужбина
съпругът ти работи още там,
а тук живяхме с тебе три години,
сега ще подлудея, че съм сам!

Обичахме се доста дълго време,
забравил бях, че имаш ти съпруг,
ти също беше влюбена във мене
и нямаше до тебе никой друг!

Ти все така си още интересна,
а аз съм си човек обикновен,
оказва се, че вече е най-лесно
да се общува с хора като мен!...

Детето ни роди се тук, в страната,
ти бе избрала клиника добра,
естествено, че аз съм му бащата,
не знам мъжът ти всичко ли разбра?

Когато ти замина взе детето,
и каза, че ще става все така,
аз мислех си за теб и за момчето,
тогава бях най-тъжният баща...

След време ти ми каза, че се връщаш
зарадвах се, щастлив се чувствах аз,
поиска да живеем в мойта къща
детето също вече беше с нас....

Все още ти за мен си интересна
и по-красива ставаш всеки ден,
при мен нещата бяха много честни,
аз бях един човек обикновен....

И всичко си вървеше както трябва,
животът сякаш някой подреди
и щом реших да правим скоро сватба,
тогава най-щастлива беше ти....

А всичко друго бе безинтересно!
Съпругът ти в чужбина си стои...
На мен ми беше вече много лесно,
да бъда с теб, тъй както бях преди!

....................................

Нещата се развиваха спокойно,
приключи вчера вашият развод,
на този свят са вече многобройни
семействата с обикновен живот!

Това е всичко. Нищо интересно!
Във обич преминава всеки ден!..
Разбрах, че е значително по-лесно,
когато си човек обикновен!