Никой нищо добро не очаква!....

Все по-често се чувствам самотен,
не защото съм тъжен и сам,
бях богат, бях и много имотен,
а сега съм бедняк най-голям...

Най-голям е беднякът когато,
няма в джоба стотинка дори,
няма чекове, няма и злато,
няма чужди и наши пари...

А се чувствам самотен защото
не харесвам какво става днес,
нямат нужда от мен - е едното,
второ - нямат от мен интерес!.

Със съвет няма как да помогна,
но помогна ли с нещо, аз знам,
само моята котка ще трогна,
знае тя, че я храня, но сам..

Аз седя в мойта стая и пиша,
разни стихове пиша в нощта,
мойта котка до мене въздиша,
хайде лягай си, казва ми тя....

Тук таме с мой роднина излизам,
за да видим широкият друм,
от колата изобщо не слизам,
има винаги прах или шум...

Той във някаква кръчма ме води
там ще пийнем по чашка, по две,
ще говорим за смърт и разводи,
бях юрист аз преди векове...

Много скучен ми стана живота,
даже в кръчма не ми се седи,
на бастун се подпирам защото
трудно ходя, не ми се върви...

Промених се, аз станах различен,
бях и весел, и жизнен преди,
бях от хората много обичан,
даже влюбен бях в много жени...

Но това вече само е спомен,
от онези най-хубави дни,
във които бях млад и чаровен,
затова имах много жени..

А сега вече всички сме други,
мойте живи приятели, аз,
бяхме всички с красиви съпруги,
а сега няма никой до нас...

До сега вече много измряха,
а това не е никак добре
и у нас вече има уплаха,
всички знаем, че става по-зле...

Никой нищо добро не очаква,
изненади не идват при нас,
сутрин ставаш, очите изплакваш
и започваш със първият час...

Някой спира до теб, отминава,
този свят е задръстен с лъжи,
бъркаш в джоба, едно ти остава,
да изпсуваш, че нямаш пари....

После тръгваш и в кръг се разхождаш,
две-три улици, после назад,
сякаш ти си дете и прохождаш,
а това ти е родният град...

Всичко можеш добре да разкажеш,
можеш лесно дори да сгрешиш,
но какво на кого да покажеш,
няма никой, какво да решиш?

И прибираш се в къщи, отново
зад бюрото седиш уморен,
пак добре, че не пиеш отрова,
десет хапчета взимаш на ден!

И нататък каквото се случи,
го наричам голяма беда,
а за мен няма кой да научи,
ако дойде случайно смъртта...

Хайде стига, че листът се свърши,
интересно разказвах преди,
най-внезапно сега ще завърша
този разказ за мойте беди....