Вчера срещнах мой близък приятел,
аз от него съм доста по-стар,
но жена му и той са приятни,
умни хора, способни и с чар...

С него можем със дни да говорим
много често избухват кавги,
много близки сме, викаме, спорим,
кой си ти, бе човек, кой си ти?

А жена му седи и ни слуша,
крак връз крак, но подритва с крака,
знам на нея й идва до гуша
тя мълчи, нервно маха с ръка....

После всичко приключва, тогава
моят близък ме пита сега:
„Как самичък във къщи оставаш,
ако дойде тогава смъртта?“

После пак той към мен се обърна
и ми каза: „Бих плакал дори,
ако тази с „косата“ се върне
и те вземе когато заспиш!“

После каза ми нещо такова,
че говорил със свойта жена,
колко тъжни ще бъдат отново
ако дойде при мене смъртта!

За какво ли отваря той дума?
Кой излишно говори за смърт?
За сега на земята оставам,
много важно, че вече съм дърт!...

Моят близък приятел си тръгна
придружен бе от свойта жена,
само няколко думи изтръгнах
на „довиждане“ каза ги тя....

Аз я питах защо се тревожат?
Не очаквам все още смъртта!
Тя ми каза: „Все пак е възможно!“
„Мислим само за теб!“ каза тя...

В огледалото в хола погледнах
аз изглеждах съвсем остарял,
с мойте близки добре, че избегнах
да говорим дали съм умрял!