Аз никога не вярвах в житейският ми път
неволята, че може без повод да ме срещне,
а дните ми зад мене безмилостно вървят,
но аз и злото никога до днес не бях усещал!

Неволята е купчина от хиляди несгоди!
Случайно ли попадна, не зная в моят свят,
тя сякаш с остра шпага, сърцето ми прободе,
не знам защо ме върна със месеци назад!!

Не искам тук да кажа, че съм живял щастливо
че бил съм се запазил от всяко, всяко зло,
животът сам полека пред мене се разкрива,
така, че аз разбирам от зло и от добро...

По-важното е друго, неволите пристигат,
при хората, които са също много зли,
аз съм човек различен, но силите не стигат
да смачкам злото сам, добре ще е нали?

Неволите дойдоха и още ще лудуват
във къщата ми сякаш на гости са дошли,
така е, без покана при хората нахлуват,
нахално продължават да бъдат страшно зли!

Не знам какво да правя, но става много тежко,
не мога да се боря със всичките злини!
Какво да предприема? Не зная друго нещо!
Една несправедливост, това са тези дни!

Какво се случва всъщност, кое е непосилно?
На първо място виждам, дошла е бедността!
Когато е на възраст, човекът няма сили
със нея да се бори, безкрай те мъчи тя?

На второ място виждам, че няма шанс за нищо,
каквото да захванеш, завършва с малък крах,
в живота си отчаян и бентът се отприщва
водата те повлича, умираш ти от страх!

На трето място зная, че всички са готови,
от тука да побегнат, до краят на света,
да срещат хора свестни, да срещат хора нови
и с тях да си припомнят дори за любовта!

Аз никога не вярвах в житейският ми път
неволята, че може без повод да ме срещне!
Случайно, но и страшно, несгодите стоят,
те чакат те на пътя и с гняв ще те посрещнат!