Чета отново мойте стихове,
за кой ли път до днес ги препрочитам?
Създават ми излишни ядове,
не съм доволен, няма кой да питам!

Най-странното оказва се това:
идеите си в стихове премествам,
работя и ги пиша през нощта,
а после изведнъж не ги харесвам!...

А мислите са мои. Как така,
аз стиховете си не одобрявам?
Когато е отминала нощта,
защо идеите си изоставям?..

Чета отново мойте стихове,
ядосан съм, но жив съм, още дишам...
Дали не се дочуват гласове,
че по-добре е ако спра да пиша?...

Един път мой приятел, умен мъж,
ми каза, че поетът е особен
той не харесва даже и веднъж
творбите си, дори да е способен!

С поетите така било в света!
Те нищо свое не харесват лесно...
Едва по-късно, доста след смъртта
тогава ги признават много често!

Така ли ще се случи и със мен?
Съгласен съм да бъда неизвестен,
но след смъртта да дойде онзи ден,
във който аз ще стана най-известен!