За теб отново мислих цяла нощ
започнах дирите ти аз да губя,
изглежда, че съм много, много лош,
но исках само с тебе да се любя!!

За теб отново мислих цяла нощ,
на сън те разсъбличах и прегръщах,
изглежда, че съм много, много лош,
при теб аз само лесно се завръщах...

За теб отново мислих цяла нощ,
представях си, че влюбваш се във мене,
изглежда, че съм много, много лош,
за мен защото исках твойто време!

За теб отново мислих цяла нощ!
Навън дошла бе зима белоснежна!
Изглежда, че съм много, много лош,
но исках само с мене да си нежна!

За теб отново мислих цяла нощ!
Дойде и месец юли, там когато,
отново знаех, че съм много лош,
защото те желаех цяло лято!

За теб отново мислих цяла нощ,
а бе дошла при нас и втора зима!
Изглежда, че съм много, много лош
ти още бе жена непобедима!

За теб отново мислих цяла нощ,
дойде и трета, и четвърта зима!
Изглежда, че бях много, много лош,
без теб защото мойта младост мина!

Сега съм вече доста остарял
и ти изглеждаш малко остаряла,
а тази нощ аз пак не съм заспал,
косата си разглеждах побеляла....

И някъде, в последната ми нощ,
аз мислих, че за всичко съм виновен!
Без теб живота мина сив и лош,
но вече бях във гроба си заровен!!

Останах сам във „вечната“ си нощ
и там се чувствах също безобразно!
Изглежда, че съм бил ужасно лош,
без теб защото бях живял напразно!