Това, което става е известно!
Приятно запознанство и полека,
започват да се виждат все по-често
и после в нея влюбва се човека!...

Това, което става е известно!
И на човека то понякога се случва,
тогава вижда той, че не е лесно,
в сърцето всеки ден да я улучва!

С това, което става сме наясно!
Все повече човекът ще се влюбва!
Със нея вече всичко е прекрасно
и той във свойта обич се изгубва!

Това, което става е известно!
Той казва: „Искам тя да бъде с мене!“
Измисля всички поводи чудесно,
на нея дава цялото си време!

Минава време! Всичко е известно,
а тя по-често вече го отбягва!
За нея всичко е все пак по-лесно,
тя повече на него ще му трябва!....

И той започва всичко да предлага,
а любовта му стига до небето,
но тя се дърпа, нещо все отлага,
до лятото, щом идат на морето....

Морето някъде далеч остава!
Все още тя към него няма чувства,
а всички думи лесно се забравят,
да помниш и забравяш е изкуство!

Това, което става е известно!
И двамата са заедно отдавна,
но вече не поддържат връзка често
и тя, и той, не са така забавни!...

Така минават дните на човека.
Еднакви са от хиляди години.
Щом влюбен си, съдбата не е лека,
а небесата не остават вечно сини!....

...................................

Но той и тя не мислят като мене!
Дори да се разсърдят, се сдобряват!
Решили са, че имат много време
добре в живота да се забавляват!...