Една жена веднъж се влюби в мен
и каза, че до край ще ме обича
ако наскоро, в някой близък ден,
признаят ме за някакво „величие!“

„Суетна съм!“ - ми каза после тя,
„Мъжът ми искам да е най-високо,
аз имам интереси от това,
защото ще живея на широко!“

Аз казах й на български език
човек, че трудно другият признава,
смъртта по-късно прави го „велик“,
ако наистина той заслужава....

Все още щом мъжът е здрав и жив
„велик“ човек той няма как да стане,
дори да е безумно талантлив
до края си без слава ще остане

„Какво ще правим?“ - ме попита тя,
„по тази тема съм непримирима!“
„Измислил съм го!“ - казах й сега,
аз гроб ще си направя тази зима!...

А ти ще пуснеш после слух проклет,
че този свят и аз съм го напуснал,
а бил съм най-известният поет,
но в гроба вчера някой ме е спуснал!!

Тогава ще говорят все за мен
„величие“ ще имам, ще се сбъдне,
щастлива ще си ти от този ден,
животът ти „широко“ ще потръгне....

А аз ще бъда и велик, и жив,
от другите ме скриваш в твойта стая
ще бъда като мъртъв по-щастлив,
ще правя с теб каквото си желая!?

Решение добро за теб и мен,
а твойта суета задоволена,
но аз ще ставам „по-велик“ през ден,
дори до там, че ти ще си смутена!!

И пак във мене ще се влюбиш ти
и пак със страст на мен ще се отдаваш,
ще се завърнат старите мечти,
и всичко по-добре за нас ще става!

С теб заедно ще бъдем до смъртта
от книгите ми „евро“ ще събираш,
богатство ще натрупаш ти така,
а мен в леглото в къщи ще намираш!

По-късно ще направя две деца
ще бъдеш най-щастливата безспорно,
и двете ще са с хубави лица,
но аз, уви, пак ще умра повторно!

......................................

Животът ще приключи изведнъж,
тъй както се прозявам във кревата,
така умира всеки умен мъж,
когато се укрива на земята....

Отидох си от този свят аз сам
а ти сама остана със децата,
но после чух, че нещо става там,
друг някакъв ми легнал във кревата!