Какво ли очакваш от мене?
Ти знаеш не малко неща,
но нямам достатъчно време,
да бъда със тебе сега...

Изгубих аз всичко най-ценно
и връщане няма назад!
„Пиши ми поне непременно!“....
„Ще пиша, но с мъка и с яд!.“
Какво с мен се случи, не зная
какво да ти пиша, не знам,
да бъда по-ясен желая,
но нямам представа, а там,
животът без мен продължава
по същият начин живях,
отдавна не се забавлявам,
отдавна не съм като тях,
не знам дали някой ти каза,
че болен със месеци бях,
така, че натрупах омраза
и само във къщи седях...

Но стихове много написах,
сега нещо щом прочета,
разбирам, че бил съм улисан
във много излишни неща,

Отива си моята младост,
какво ли очакваш от мен?
Пресъхнали думи на радост
и сив, подозрителен ден,
във който единствено може
от грижи да бъдеш сломен!
А винаги става по-сложно
човек щом е пак отегчен!...

За мене е най-неприятно,
че връщане няма назад!
Най-малко е днес вероятно,
че може да има обрат,
че може да има стремежи,
че може човек да твори!
Аз помня рибарските мрежи
и рибата как се лови,
аз също попаднах във мрежа,
това е най-тежко, уви!

Ти умна си, ти си красива,
но мен ти от днес забрави,

един ден ще бъдеш щастлива,
а мене сега остави!
Аз мисля, че всичко е ясно!
Не! Няма да бъде ужасно,
дори да си влюбена в мене,
ще дойде съвсем ново време!

Довиждане! Всичко ти казах
ти нищо не чакай от мене,
на тебе най-честно разказах,
отиде си нашето време!