Народът ни използва грозна дума,
късмет щом нямаш, значи си „карък“,
по-грозно ми звучи дори от чума,
а случи ли се, казва се „язък!“

„Язък“, че бях високо в планината,
и пак не го достигнах аз върхът,
но долу, във полето със цветята,
успях да си откъсна хубав стрък...

Аз този стрък ще сложа на ревера,
разкошно цвете, става за венец,
с костюм ще ида аз на премиера,
а на ревера с цветето синчец!....

Но аз съм си „карък“ и съм попаднал
в полето със цветя, като на сън
и вместо цветето, което ми допадна,
откъснал съм ужасно грозен трън...

Раздразни ме „синчеца“ на ревера,
от ляво нещо силно ме боде,
забравих аз онази премиера,
а моят трън ще хвърля, но къде?

Избрах една от кофите с боклука
изхвърлих от ревера този трън,
един бедняк наведен беше тука,
убоде се и плисна кръв навън...

Убоде се във моят трън човека,
„карък“ съм аз, но със душа добра,
избърсах му ръката аз полека,
реших, че мога и кръвта да спра...

Нали съм вече стар „карък“ във всичко,
какво се случи, слушайте със нас,
тук вместо помощ, стана по-различно,
във моят трън убодох се и аз!

А мойта кръв не може да се спира
защото взимам всеки ден СИНТРОМ,
щом има кръвоизлив се умира,
затичах се от страх към моят дом...

Но не можах до моят дом да стигна
и тичайки, изтече ми кръвта,
най-лошото тогава ме достигна,
на улицата срещна ме смъртта!...

На гроба ми оставил някой плоча,
портретът ми е под дъжда навън,
аз сниман съм с ръката както соча,
над гроба си един огромен трън!