Страхувам се да кажа, че съм беден,
на края на живота си разбрах,
че щом си беден, значи че си вреден,
за близките и всички като тях....

Страхуват се, че можеш да поискаш
с пари от тях да бъдеш подкрепен,
а ти това дори не го и мислиш,
понеже си безкрайно угнетен...

А угнетеният едва, едва приказва,
ужасно е, че много обеднях,
естествено, на никой не разказвам,
но всичко се разбра за мен от тях....

Преди години, помня бе отдавна,
аз имах две-три къщи и пари,
приятели поддържах непрестанно
и хранех ги, и плащах им дори...

Веднъж един разбра какво се случи,
бе възрастен човек, дойде при мен
и каза ми: „Момче, ти ще сполучиш,
доброто се завръща някой ден!“...

Аз тези думи бързо ги забравих!
Помагах за какви ли не неща,
но днес съдбата щом ме изостави,
за този старец сетих се сега...

Помислих си, къде ли е доброто
кога ще се завърне, в кой ли ден?
Отдавна победило го е злото,
защото бедността дойде при мен!

Приятели аз имах твърде много,
отдавна съм останал вече сам,
разбра се нищо друго, че не мога,
щом болен съм, какво ли аз да знам!...

А болестта направи ме различен,
не само, че гръбнакът ме боли,
по-страшно е, че аз съм безпаричен
това е най-ужасното, нали?

Страхувам се да кажа, че съм беден
защото друга истина разбрах,
към мен отправят всички поглед леден,
избягват ме, защото ги е страх!