Били сме близки някога, отдавна,
за кратко сме били един със друг,
живели сме и тъжно, и забавно,
аз бях все пак един добър съпруг....

Детето се роди, но след години,
раздяла се получи между нас,
и вече доста много време мина,
все още недоволен дишам аз...

Защо го казвам днес дори не зная,
подкрепа няма кой да ми даде,
живея сам във малката си стая
все пак това е може би добре!...

Дори аз вече се пенсионирах,
това подсказва, че съм остарял,
в живота с лекота пари намирах,
сега съм вече много обеднял!

А дъщеря ми вече е голяма
отдавна е завършена жена,
край нея нищо интересно няма
освен, че влюбена живее тя....

В семейството нещата са подобни,
един живот без никакъв акцент,
единствено разказвам по-подробно
за нашият красив апартамент...

Издигнал дядо ми прекрасна сграда
във центъра за своите деца,
на всеки ново жилище се пада,
живеят там роднини до сега...

А майка ми преди да си отиде
ми каза този хубав дом да дам,
на внучката , това е дъщеря ми,
която си живее вече там!...

От както обеднях не ме познават,
приятели, дори и най-добри,
избягват ме, стотинка те не дават,
за жалост става дума за пари!....

Приятели богати аз познавам,
десетки са заможните край мен,
да бъдеш с тях едва ли заслужава
за теб отделят трудно някой ден!

Не искат да говорят с теб подробно
не ги интересуваш вече ти,
притискаш ли ги става неудобно
напразно само времето лети....

Понякога разказвам по-подробно
за миналото, някой мой успех,
но пак се чувствам много неудобно
защото нищо от света не взех!

И нищо ново на света не дадох,
понякога си мислех, умен мъж
на бизнес още щом не се отдадох,
аз бил съм много глупав неведнъж!

Едни забогатяха от продажби
аз много като тях до днес видях,
а други се отдадоха на кражби
добре, че между тези аз не бях!...

.......................................

Аз знам сега, че няма нищо вече,
което да ме прави по-щастлив,
животът в мръсно блато ме завлече,
животът, който бе така красив!

Сега и без семейство остарявам,
изглежда, че самотен съм така,
най-скромният живот си позволявам,
с бастун подпирам моите крака...

Единствено, което още правя,
аз пиша под звездите стихове,
по цяла нощ на масата оставам,
но знам, че няма кой да ме чете!...

А чел съм за писатели чудесни
работили къде ли не в света,
че ставали желани и известни,
едва години вече след смъртта..

Това сега и мен успокоява,
че може би след време, след смъртта,
известен аз ще стана до тогава,
с написаните думи през нощта...