Този разказ е по истински случай.
Лично познавах тези хора. Тях ве-
че ги няма, но историята им остана!

Размирици разтърсват днес света,
размирици къде ли вече няма?
Държавите се борят за права
и в моят дом борбата е голяма!

Съпругата ми, моят президент,
по повод на размириците каза:
„Аз търся подходящия момент,
виновниците строго да накажа.“

Виновният у нас – това съм аз!
Размириците аз ги предизвиквам.
По навик протестирам всеки час
и със жена ми често се надвиквам!

От нея искам хляб и свобода.
От нея искам вино и ракия.
Аз искам и една жена,
с която вечер уиски да си пия....

Съпругата е моят Президент.
Тя всичко забранява и решава.
Закупих аз голям апартамент,
там Президентството се помещава....

Митинги правя още през деня
и знамена във къщи се развяват...
Заплашвам президентът да сменя,
ако мезето и напитките се бавят!

Изобщо водя истинска борба.
Започнах с правилата за „правата“,
поисках също важните неща,
от „ Хартата на свободата“...

И разрешиха ми една жена.
Понякога свободен е кревата.
Какво да правя, имам аз права
защо да не участвам във играта?

Полека свърших работа добра.
Получих аз каквото се разбрахме!...
Любовницата си аз сам избрах
в отделна стая в къщи се прибрахме!

Денят от мене също бе избран,
във който с нея в къщи да се виждам!
Креватът ми грижливо бе застлан,
аз мърлявите срещи ненавиждам.

Любовницата бе обаче зле...
Аз исках да си легнем във кревата...
С една бутилка вино тя дойде
и страшно се напи горката....

..................................

Доволна беше моята жена,
и този път на мен не се разсърди!
Внимавахме с интимните неща,
защото вече бяхме доста дърти!...

Размириците явно ни сплотиха,
жена ми бе достоен Президент,
във къщи правилата се смениха
и станаха приемливи за мен...

Любовницата бързо аз изгоних,
намерих друга прелестна жена....
Съпругата ми дума не отрони,
че търсих все по-хубава жена!...

Размирици разтърсват днес света,
и политиците са длъжни да приемат
дори най-деликатните неща
на време те поука да си вземат!!