Аз много рядко спирам да работя,
изглежда, че това е лудостта
затрупана е масата широка,
със празни и с надраскани листа...

Започнал съм пак нова стихосбирка,
аз стиховете пиша през нощта,
вървя по път, по който няма спирка,
и ето ме така до сутринта....

От себе си съм често недоволен,
в леглото лягам, искам да заспя,
прозорецът със щори е затворен,
но пак през тях навлиза светлина....

Тогава телефонът иззвънява,
обажда ми се много рано тя,
отново иска да се забавлява,
и пита ме къде или кога....

Набързо правим следващата среща,
отново се опитвам да заспя
но после за един куплет се сещам,
започвам пак да пиша сутринта!

Така, че аз не спирам да работя
и може би това е лудостта,
заспал съм без да искам във креслото
и казвам си това е възрастта!