Почувствах се безкрайно изненадан,
когато аз разбрах, че те обичам,
започнах да те търся и да страдам
и станах изведнъж съвсем различен...

Аз страдах, щом не можех да те срещна,
защото исках често да сме двама,
за тебе непрекъснато се сещах,
не бях спокоен щом като те няма!...

А ти от мен бе много по-различна,
приятелство ми даде, но за малко,
тогава исках ти да ме обичаш,
не стана нищо, беше много жалко!

В душата ми остана празно място,
и лошо съм се чувствал много често,
безумно влюбен бях и беше ясно,
че нямаше нататък да е лесно!...

От тебе после всичко аз получих,
обичахме се, бяхме само двама,
прегръщахме се, всичко ни се случи,
изпитвахме една любов голяма....
Нещата много кратко продължиха,
душата ми от болка пак изтръпна,
усетих любовта ни, че утихна
и ти от мен, че бавно се отдръпна!...

Какво от тук нататък да се прави?
За тебе непрекъснато мечтаех!
Не се разбра защо ме изостави
единствено това не го желаех!

Една любов, макар и краткотрайна,
край мен отмина бързо, без да спира!
Остана неразкритата ми тайна,
че от любов аз нищо не разбирам!