Когато и да дойде старостта,
не може с нищо тя да ме зарадва,
тя хвали се, че носи мъдростта,
но тази мъдрост няма да ми трябва....

На мен ми трябва само младостта,
с онези дни, до днес незабравими
и на красивото момиче любовта,
която беше с нищо несравнима...

Когато и да дойде старостта
тя всичко с празни спомени затрупва,
един единствен спомен пази тя
когато и сърцето се разтупва...

А другите подреждат се така,
че много често лесно ни измъчват!
Но аз намирам изход от това
и сядам пред черничевата бъчва!...

Тогава споменът пристига тук,
отварям кранът, каната се пълни,
и да извикам даже някой спомен друг,
душата ми той няма да напълни!

Когато и да дойде старостта,
не може с нищо тя да ме зарадва,
неприемлива винаги е тя
и няма за какво да ми потрябва!