Останах сам, след толкова години,
а бяхме общо двадесет деца,
отидоха си всичките роднини,
останах аз единствен на света!...

С приятелите често компенсирам,
аз липсата на мойте близки днес,
но вече много рядко ги намирам,
по-често получавам скръбна вест!

Остана кой? Останаха познати,
с които нямам нито общ език
и нито нещо общо във душата,
не искам да ги срещам и за миг...

Сега във къщи, често се затварям,
работя нещо, пиша стихове,
аз няма вече с кой да разговарям,
изглежда имам само врагове!

Аз не познавам никакви съседи
и кой къде живее на етаж,
понеже са и стари, и са бедни,
да се представят, нямат те кураж.

Получих вчера снимка най-случайно,
изпратена от някой през деня,
аз правил съм я тази снимка тайно,
на времето с любимата жена...

Но снимката бе с траурната лента,
любимата я няма на света,
за жалост много тъжен е момента,
защото ми напомни любовта...

Днес няма обич, чувството богато
с омразата се сливат във едно!
С едно момиче тръгнах непознато,
и питам се, разбира се, защо?

Била отдавна влюбена във мене,
обажда ми се всеки Божи ден
и пита ме защо съм нямал време
да бъде непрекъснато със мен?

Тя беше още хубава и млада,
а аз съм вече доста остарял,
изглежда самотата ми помага,
към нея да изпитвам само жал!...

Животът ми ужасно бързо мина,
зад мен са много месеци и дни
а миналото вече е картина,
която някой трябва да смени!

Останах сам след толкова години,
кога ли ще се срещна със смъртта?
А после аз веднага ще замина,
където е любимата жена!

„Довиждане“ на всички вече казвам,
за мойте близки всичко аз разбрах,
но чувствам се завинаги наказан,
понеже разделихме се със тях!