Какво момиче беше ти,
какво лице, какви очи,
за мен красивата жена
във теб най-ясно си личи,
ти си единствена една,
за мен е истина това,
че същата и днес си ти
тъй както беше и преди,
ще кажа пак: „Каква жена!
каква жена си още ти!“

Аз много млад тогава бях,
когато с теб се запознах,
съвсем случайно те видях
не беше трудно и разбрах,
че вече влюбен в тебе бях!
Обхвана ме копнеж и страх,
копнеж - че исках да си с мен,
а страх – да чакам този ден!
Известно време с тебе бях,
в студенството със теб живях
тогава се надявах аз,
че нещо става между нас!...
Животът явно бе решил,
че много, много съм сгрешил!

И ето появи се друг,
предложи да е твой съпруг,
предложих същото и аз,
започна битка между нас!

Въртяхме се около теб
един след друг, съвсем без ред,
измисляхме какво ли не,
за да ти бъде по-добре...
Накрая той ме победи
и сватбата си уреди,
забравен бях от тебе аз,
не стана нищо между нас!

Една година отлетя,
щастливо с него ти живя,
но чуха се едни неща,
представа нямах затова!
Ти проститутка си била,
все още бе това така,
във публичен известен дом,
намерила си там подслон
и без да имаш вече срам
животът ти минавал там!
Щом новият съпруг разбрал
с каква жена се е събрал,
си взел багажа сутринта
напуснал веднага дома!...

Останала съвсем сама,
ти с мен отново се видя,
че всичко зная ти разбра,
поиска да те разбера!..
Все още те харесвах аз!
Отново сетих се за нас,
как водихме за теб борба,
как исках аз да победя!
Когато влюби се мъжа,
представа губи за света,
за друго нямах интерес
освен да бъда с тебе днес,
освен да бъда с тебе сам,
обичан, чакан и желан!

И разговорът продължи
ти каза, че на мен дължиш
да бъдеш истинска жена,
с мен си делила младостта!
И пак започна всеки ден
да имаш срещи ти със мен
и аз тогава пак разбрах,
че още влюбен в тебе бях...
При мене после те прибрах
и публичният дом видях
веднъж аз там те посетих,
не те упрекнах и реших
щом проститутка си била
оставаш същата сега!

Щом става дума за любов,
човек на всичко е готов,
реших това напълно сам,
че ти ще си работиш там...

.............................

След време спомням си веднъж,
тя каза: „Ти си моят мъж,
на тебе всичко аз дължа,
само на теб принадлежа,
захвърлих всичко аз назад,
напуснах този занаят!“

Тя много сили отдели,
със всичко да се раздели,
със миналото скъса тя
съвсем различно заживя
и вече всеки Божи ден,
изцяло вече е до мен!...

...........................

Какво момиче беше ти,
какво лице, какви очи,
дали си още ти това?
Ще кажа пак: „Каква жена!
Сега си както и преди,
каква жена си още ти!“