Прекарахме със теб приятни дни,
говорихме за нашите проблеми,
аз бях забравил другите жени,
бях много впечатлен от твойте теми...

На първо място беше любовта,
ти каза, че ти трябва още време,
но разликата ни във възрастта
усещах, че тревожеше и мене!

Ти каза, че съм много остарял,
а ти, че си все още твърде млада,
аз мисля, че добре те бях разбрал,
подготвяше се лоша изненада!

На второ място беше твоят страх,
че няма да ни бъде много лесно,
отново аз напълно те разбрах,
че с друг човек ти срещаше се често!

А всичко стана бързо между нас,
когато се събрахме бях учуден,
но много те харесвах вече аз,
не знаех още бях ли в тебе влюбен!...

А бях ти обещал да дойдем пак
и пак да се прегърнем тук, където
се срещнахме със теб на този бряг
и ето ни отново на морето!

Но точно на морето ти реши,
че трябва да приключи близостта ни,
каква причина нас ни раздели?
Очаквах аз да дойде любовта ни!

Началото и краят между нас
остават на брега, едни и същи,
от теб не бях учуден вече аз,
добре, че се завърнахме във къщи!....

Забравих неприятните неща
нарекох любовта необяснима,
не ни донесе нищо ново тя,
подобни срещи много често има!

Забравих те и теб като жена,
ти също бе съвсем необяснима,
какво ли няма вече на света,
добре, че по-приятни дни пак има!