Исках да те виждам, исках да те срещам
исках с теб да бъда, пръв приятел аз,
всеки ден се взирам, в твоят дом отсреща,
чакам да излезеш, в някой ранен час!

Гледам, че вратата, бавно се отваря,
ти се появяваш, виждам те сега,
някой те изпраща, някой разговаря,
колко си красива, истинска жена!..

Майка ти е с тебе, под ръка я хващаш,
тя е вече стара, в тебе гледа тя,
виждам, че на някой ти целувка пращаш,
после се затваря, старата врата!

Тръгвате надолу, улицата тясна,
води към реката, с дървения мост,
времето е топло, а небето ясно,
слънцето пристига, като чакан гост...

Бързо се затичвам, спускам се надолу
гледам да ви стигна, тази сутрин аз,
и да ви пресрещна, и да ви помоля,
с нещо да помогна в този ранен час...

Ти ме чу, че идвам, бързо се обръщаш,
и ми се усмихваш, хубаво е с вас,
ние сме съседи, ти го знаеш също,
но не знаеш колко днес съм влюбен аз!

Аз се казвам Иво, ти се казваш Ива,
бързо се представих, със усмивка аз,
Боже имената, как ни се покриват,
казвам аз внезапно, с моя дрезгав глас!

Ива пак се спира, нежно ме поглежда,
щом сме с теб съседи, нека е така,
аз със нея тръгвам, пътят ни повежда,
стигаме полека, малката река....

Майката на Ива, нищо че е стара
пита ме направо, с тях ли идвам аз,
а след моста вече, вижда се пазара,
казвам: „Ще помогна, с нещо и на Вас!“..

Стигаме пазара, има много хора
пълните сергии, плачат за клиент,
аз торбите грабнах и какво да сторя
купих всичко нужно, за един момент!

Майката се радва, истински щастлива
Ива е доволна, всичко е наред,
двете си решават, ще поканят Иво
още утре в къщи на един обед!

Иво изненадан, мълчалив остана,
с Ива ще обядва, брей какъв късмет,
майката извади, някаква покана
даде я на Иво, гостът за обед!

Мина много време, Иво си остана
и за двете дами най-добър съсед,
често им помага, с къщата се хвана
и постави всичко в идеален ред!

Ива е доволна, в Иво тя се влюби
двамата са двойка, в малкия квартал
с майката на Ива, Иво време губи,
но със нея лесно, той се е разбрал!

Много време мина, те семейство бяха,
бившите съседи, спят един до друг,
всички са доволни, дълго те живяха,
даже две дечица се родиха тук...

Ива търси Иво, Иво търси Ива,
двамата обичат своя хубав свят,
често си припомнят, Ива как разкрива,
свойта силна обич, след един обяд!

Майката на Ива беше търпелива
тя хареса Иво, като свой доверен зет,
рядко днес се срещат, хора тъй щастливи
кой ли им донесе, толкова късмет!