Щом се срещна с красотата
виждам аз и суетата,
завладяла е земята
и живее със жената!
Този бански й отива,
става още по-красива,
всеки тайно я поглежда,
крие някаква надежда!...

Младостта сега признава,
скромността, че не познава,
вече глупаво изглежда
някой скромно да поглежда...
„Аз съм!“ казва тук жената,
най-красива на земята!“
Няма лошо в суетата,
но какви са днес нещата?

С чувствата е много сложно,
но е винаги възможно
нещо с някой да се случи,
и любов да се получи!
Всичко става край морето
влюбил си се пак и ето
някой там на теб ти казва,
всичко, че се забелязва!!

Чувствата си аз не крия,
с нея хапвам и си пия,
с нея често аз се срещам
но живота ме подсеща,
че каквото и да става,
времето за нас минава...

Ето есента пристига
и вълните се надигат
свършва лятото красиво,
тя багажът си събира
и след малко си отива,
хубавите дни умират...

Аз си правя равносметка
не излиза мойта сметка,
нея дълго съм ухажвал,
и какво не съм й казвал,
но накрая тя си тръгва,
може малко да послъгва,
че щастлива бе до мене,
и че няма вече време!
И така се разделихме
нищо ново не открихме,
но дървото се прекърши
всичко между нас привърши!

Догодина ли? Тогава
тя на друг ще се отдава,
друг ще бъде на морето,
с него тя ще е заета.

Много вярвах във живота,
но съдбата ми потропа
и ми каза на вратата
други, че ще са нещата....
Вече само съжалявам
времето, че отминава,
нищо истински не дава
и човекът сам остава.

Хайде, сбогом и от мене,
знам, че няма вече време!
Щом дървото се прекърши
значи времето ни свърши!