Прегръщай ме със две ръце,
обичай ме с едно сърце,
не влизай в моята душа,
там крия моите неща,
спомни си нашите мечти,
във тях присъстваш само ти
и ако чувстваш се добре,
до мене пътят ти ще спре,
ще хванеш моята ръка,
и пак ще тръгнем с теб така!
А после дълго ще вървим
по онзи път неповторим,
окъпан в слънчеви лъчи,
ще си говорим и мълчим,
ще стигнем хоризонта син,
но пак натам ще продъжим,
защото има още път,
ще стигнем краят на светът,
и няма да се разделим,
с ръце защото се държим!....
Ще спрем на краят на света
при нас ще дойде пролетта,
ще минем през поле с цветя
от разноцветните листа,
ще ти направя аз букет
ще те обичам само теб
ще те целуна нежно сам,
букетът после ще ти дам!
А ти с усмихнато лице,
ще ме прегърнеш с две ръце!
Така със теб ще постоим
събрани двамата в един,
ще гледам в твоите очи,
но вече няма да мълчим,
ще чуваш често моят глас,
че влюбен съм във тебе аз!..

Прегръщай ме със две ръце,
обичай ме с едно сърце
с теб ще дочакаме нощта,
ще грейне старата луна,
ще влезнеш в моята душа
ще видиш моите неща,
тогава ти ще разбереш
до мен задълго, че ще спреш
и ще ми кажеш ти сама
две думи пак за любовта
ще чуят светлите звезди,
че ме обичаш също ти!...
И тук на края на света
ще стане ясно и това,
че аз за тебе съм роден,
а ти ще бъдеш само с мен...